Недостиг
Стиховете ми потъват в гладкия лист.
Не остава нищо.
Мастилото свърши.
Писалката умря и се загуби в безкрая.
Само аз останах.
Сам, безгласен.
Без думите,
които плачеха вместо мен.
Без стиховете,
които отмерваха всяка секунда преди да се разтопя.
Без душата ми наивна,
виждаща всяка точка като многоточие.
The information below is required for social login