Пилат

За нуждата от близост и невидимите бездни между най-близките.

Книгата „Пилат“, излязла през 1963 г., не черпи от личните преживявания на Магда Сабо, не е и на историческа тематика. Централна роля в повествованието играе умната и модерна, разведена лекарка Иза Сьоч, която кара овдовялата си майка да се премести при нея в Будапеща. 70-годишната старица е прекарала значителна част от живота си в провинцията и сърцето й не бие с ритъма на столицата. Откъсната от патриархалния свят и от обичайните си дейности, ще се справи ли тя със самотата? Или ще се вкопчи в спомена за неотдавна починалия си съпруг и сантименталните възгледи ще надделеят над рационалния комфорт? Това е територия, на която Магда Сабо е възможно най-добра: да проследява лутането на душата из лабиринтите, в които живеем, като следва нишката на най-спасителното чувство – любовта.

„Пилат“ е историята на една майка, която иска да свали от раменете на дъщеря си непоносимия товар, който представлява тя за нея. И за една дъщеря, която иска да носи майка си така, както е била носена от нея, но не знае как да го направи. Всеки читател ще се разпознае – в поне едната от двете.