Приключението на Мигел Литин, нелегален в Чили 

Действието се развива по време на вече 12-годишната пълна военна диктатура на Пиночет. Външно навсякъде е зловещо спокойно.

Вечерен час, за който всички бързат да се приберат у дома, защото, ако закъснеят, ги чака арест или дори затвор. Всички си мерят думите, понеже никой не знае дали, кой, кога и къде подслушва и как ще бъде разбран.

Само в нелегалните демократични организации ври и кипи. Но това не трябва да се вижда.

В тези условия Мигел Литин и неговите три филмови екипа успяват под благовидни предлози да заснемат 32 200 метра филмов материал за действителното състояние на нещата в Чили.

Макар и да е рисковано, Мигел Литин успява да посети майка си и вуйчо си и те наистина не го разпознават.

Когато това все пак става, майка му изстенва: „Ох, ще припадна.“ А вуйчо му казва: „Сега вече мога тутакси да почина в мир.“

В началото на 1985 г. чилийският кинорежисьор Мигел Литин – фигуриращ в списък на пет хиляди изгнаници с пълна забрана да се върнат в родината си – беше в Чили за шест седмици, проникнал там посредством нелегални похвати, и засне над седемкилометров филм за действителността в своята страна след дванайсет години военна диктатура. С променено лице, с различен стил на обличане и говорене, с лъжливи документи, с помощта и под закрилата на работещите в нелегалност демократични организации, Литин ръководѝ надлъж и шир по цялата национална територия – включително в двореца „Ла Монеда“ – три европейски киноекипа, влезли едновременно с него под разни законни прикрития, и още шест младежки екипа от вътрешната съпротива. Резултатът е четиричасов телевизионен филм и друг двучасов за киноекрана.
Габриел Гарсия Маркес