Пропуснатите възможности през Руско-турската война (1877-1878)

В един конфликт винаги трябва добре да изучаваш гледната точка на противника.

Тази книга ни дава уникалната възможност да надникнем в османския лагер през погледа на един техен млад кавалерист, недоволен от самозабравилата се генералска върхушка и загрижен за бъдещето на Империята. Разказ за Руско-турската война от първо лице, единствено число, при това откъм другата страна на барикадата.

Задължително четиво за всеки любител на българската история!

Предговор, научна редакция, бележки – проф. дин Петър Стоянович

Войната, прочее, произлиза от самото конституиране на човешките общества и тя всякога и навсякъде ще произвежда своите опустошения. Ако не е била войната, народите биха отпаднали и телом, и духом, понеже „съгласието“ води началото си главно от „боязливост“. Вярвам, между другото, в нравствената страна на войната и смирено се присъединявам към мнението на фелдмаршал Молтке, който я смята, тъй да се каже, за необходима за физическата и нравствена хигиена на народите – мнение, против което според мен напразно се е сражавал Мопасан, макар и твърде талантливо.

Благородната инициатива на руския император има за цел възпрепятстването на това войната да става твърде безчовечна, но не и да отстрани самата война.

Руският цар добре знае, че ако се отнеме от хората усъвършенстваното оръжие, в борбата помежду си те ще започнат да се бият с каквото им попадне под ръка...

И така, хората се бият едни с други и ще се бият още дълго време... И ще се бие по-добре този, който в голямата война е най-добре подготвен за съвременния бой. Затова трябва да се приготвим за нея! Но преди да встъпим в борба с нов неприятел, трябва добре да знаем това, което се е правило, това, което не се е правило, и това, което би трябвало да се направи във войната с нашия предишен противник.

Целта на тази книга се заключава в изучаването на гореспоменатите различни задачи, защото условията, в които живее днешният свят, не позволяват да се предвиди настъпването на „идеалната“ епоха на абсолютен мир и бихме били двойно по-виновни, ако в този страшен турнир, чийто силует виждам на хоризонта, допуснем същите грешки и пропуснем подобни благоприятни случаи.