Ропонги

За сложните взаимоотношения в семейството и как най-близките ни понякога ни разбират най-погрешно.

"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, почина на 99 години баща ми, който една година преди смъртта си в кратък, но драматичен монолог по телефона ми каза, че когато се стигне до там, не иска да ходя на погребението му."
"В Ропонги носителят на наградата Георг Бюхнер от 2008 г. Йозеф Винклер си припомня за своя баща, починал на библейска възраст. Със своя разказ той му издига паметник на опрощаващата любов. Реквиемът за един баща е благословен с невероятна лекота, носи музикалността на периодите от изречения и предлага възхитителна фанатична прецизност, която превръща пишещия в истински поет. "Всичко хубаво, тате", чуваме ние като завършващи думи, "Желая ти лек път!"
(Из словото при награждаването на Йозеф Винклер с наградата Георг Бюхнер)