Сбогуване с Габо и Мерседес

Една трогателна и дълбоко лична книга за последните дни на Габриел Гарсия Маркес – нобелов лауреат и автор на „Сто години самота“ – разказана от неговия син.

Книгата излиза с корица, която носи собствена история. Фотографията на Хелмут Нютън, заснета в Хавана през 1987 г., улавя момент на тиха близост – Мерседес е положила глава на рамото на Габо, а той гледа отвъд обектива, със сдържана усмивка и поглед, в който сякаш проблясва влага. Образ, в който се усеща притеглянето на нещо безвъзвратно отминаващо.

Текстът на Родриго Гарсия ни отвежда много години след този миг. В кратки, накъсани изречения – задъхани, пречистени, лишени от излишна сантименталност – той проследява ден по ден последните седмици от живота на родителите си. Това е своеобразна кинохроника на паметта, в която болезнените спомени са омекотени от нежна синовна обич.

Контрастът е поразителен – синът пише на английски, език, който не е негов роден, с лаконична яснота, докато бащата остава в съзнанието ни с разлятата, магическа, тропическа проза, която омагьоса света. Тук обаче не виждаме литературния титан, а уязвимия човек – съпруг, баща, мъж в края на живота си.

Изданието включва и малък албум с черно-бели фотографии – досега непубликуван визуален поглед към личното пространство на семейство, което приживе ревностно е пазело границата между публичната слава и интимния свят.

В „Сбогуване с Габо и Мерседес“ Родриго Гарсия ни подава обектива, през който да надникнем в съкровеното – там, където любовта, творчеството и паметта се преплитат в едно триединство. Това е книга за раздялата, но и за благодарността. За тишината след аплодисментите. За човека зад легендата.

„Това е красиво сбогуване с две изключителни личности. Книгата ме погълна и развълнува, и ще развълнува всеки, който някога е влизал в славния литературен свят на Габриел Гарсия Маркес.“

Салман Рушди