Слънце след буря

Георги Томалевски не познава колебание, дисхармония и противоречия нито във физическия, нито в духовния смисъл и свят. Обективният му идеализъм държи в здрава спойка и равновесие тези две начала. Това го прави цялостна, хармонична, силна и всестранно развита интелектуална личност, но „загадка" за тези, които по елементарен начин оценяват хората.

Въпреки превратностите, през които преминава животът му, той получава и редица признания за цялостната си дейност. Удостоен е с девет ордена по различни за страната значими дати и събития, както и за личните му постижения и заслуги, между които орден „Св. Кирил и Методи", орден „За гражданска заслуга", два ордена „Народна република България" за литературна и обществено културна дейност и други. Не липсват и много положителни отзиви в периодичния печат, официални издания и книги, почетни грамоти, юбилейни поздравителни адреси.

Истинското признание за есеистиката на Георги Томалевски е представянето му на сцената на „Славянска беседа" 1967 г. в рецитал по негови есета и поемата реквием в бели стихове „Булевардът", посветена на починалата му съпруга, изнесен с голям успех от актьора Борис Арабов и по музика на композитора Димитър Грива.

През 1983 г. Съюзът на българските писатели и Съюзът на кинодейците в България организират в Сатиричния театър литературна вечер „През зеницата на есето" по едноименния сборник и отбелязват научната му дейност с филма „Човекът и Вселената", отново по музика пак на Димитър Грива.

Трудно е да се приеме, че Георги Томалевски не е вече между живите. С цялата си енергия, сила, свеж хумор и обич той не е подвластен на смъртта и нейната забрава. Такива хора остават живи. Завинаги!

По изрично изискване на наследниците на Георги Томалевски е запазена стилистиката на оригиналното издание.