Тъмната кула: Вихър през ключалката

8 години след издаването на последната книга от епичната сага "Тъмната кула" на Стивън Кинг, авторът публикува самостоятелно продължение, необходимост за всеки фен на поредицата.

"Скъпи верни читатели,
Докато мъдрувах върху редактирането на „22 ноември 1963”, отново започнах да мисля за Средния свят. И да го сънувам. В общи линии вече бях разказал за приключенията на Роланд, Джейк, Еди, Сузана и Ко от момента, в който те напускат Изумрудения град, и повторната ни среща с тях в покрайнините на Кала Брин. Но какво ли се е случило с тях междувременно?
Хрумна ми, че са попаднали в окото на страховита буря... и полека-лека във въображението ми заизникваха образи и картини. Зърнах как от облак жълтеникав прах изникват ездачи. Зърнах човешки глави, набити на колове. Зърнах тресавище, в което дебнат опасности и страхотии. Зърнах достатъчно, за да ми се прииска да видя останалото. Накратко, аз се върнах при моите приятели от ка-тета. Резултатът е „Вихър през ключалката”.
Няма да издам какво се случва с Роланд и със спътниците му; ще кажа само, че ще научите неподозирани истини за Средния свят.
И още нещо: докато съчинявах тази книга, адски се изкефих."
Стивън Кинг

Роланд и членовете на неговия ка-тет оставят зад гърба си Изумрудения град и се отправят към Кала Брин. Само че ги застига мразовеят – ураганен вятър, който помита всичко по пътя си. Пътешествениците се барикадират в единствената оцеляла сграда, до която успяват да се доберат. Очаква ги дълга и страшна нощ. Нощ, сякаш предназначена за истории край огъня. И Роланд започва да разказва как преди много години баща му го e изпратил на непосилна мисия: да открие и да унищожи страховития преображенец, оставящ след себе си диря от мъртъвци. Само едно хлапе като по чудо се спасява, само то може да разпознае съществото, което често има човешки облик. За да го успокои, Стрелеца подхваща приказката „Вихър през ключалката“ за Тим, който за да спаси майка си, преминава през безброй перипетии в Безкрайната гора, населена с дракони и с блатни хора-мутанти. И накрая съумява да премахне магията, превърнала в тигър самия магьосник Мерлин…

Роман, който ще стопли сърцата на всички любители на жанра фентъзи. Защото Стивън Кинг отново се развихря с пълна сила и прави онова, което умее най-добре: да омагьосва и да пренася в незнайните светове на миналото и на бъдещето.
„Ню Йорк Таймс“