Убийството на невъзможното

Книга за легендите в алпинизма, сред които е и Боян Петров.

Изданието е посветено на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание.

Райнхолд Меснер е сред алпинистите, превърнали се в легенда – в стремежа си да предизвика собствените си възможности, се превръща в „ловец на приключения“. Изкачва всичките 14 осемхилядници, прекосява пеш Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Заедно с Петър Хабелер стават първите хора, стъпили на върха Еверест без допълнителен кислород. Заради постиженията му списание „Аутсайд“ нарича Меснер „кралят на катерачите“.

Преди 50 години Меснер пише статия със заглавие „Убийството на невъзможното“, след като осъществява своето най-трудно изкачване на Средното ребро на Сас дла Круш (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. Поставя се епохална промяна на основните ценности на катеренето и началото на движението за чистото катерене. Днес в книгата „Убийството на невъзможното“ Меснер събира над 30 статии, с които известни катерачи от цял свят дискутират темата за предела в алпинизма. Един от текстовете е на големия български катерач Боян Петров. Това е последната статия, която пише, преди да поеме към изкачването на Шиша Пангма.

През 1958 г., най-пряката линия на Северната страна на Чима Гранде ди Лаваредо и Носът на Ел Капитан биват възхвалявани като non plus ultra (не отвъд). Изкуственото катерене идва на мода: „За нас катерачният инвентар е с пълно право идеален заместител на хватките и стъпките”. (Дитрих Хасе)

В годината на студентските бунтове със статията си „Убийството на невъзможното“ Райнхолд Меснер хвърля предизвикателство за отказ от технологичните помощни средства в катеренето. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат. Така започва движението за чисто катерене, което ще отбележи значителен растеж, след отварянето на скàлата на категориите на трудност нагоре.

В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс и статията на Меснер и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени. Сред тях са имената на: Бернд Арнолд, Хансйорг Ауер, Ерве Бармас, Томи Колдуел, Ивон Шуинар, Матео Дела Бордела, Хейзъл Финдли, Мик Фаулър, Маурицио Джордани, Алесандро Гоня,  Яник Грациани, Алекс Хонълд, Лео Холдинг, Томас Хубер, Йост Кобуш, Игор Колер, Марина Коптева, Юрий Кошеленко, Давид Лама, Якопо Ларкер, Хайнц Мариахер, Пиер Мазо, Симоне Моро, Адам Ондра, Фабио Палма, Франко Перлото, Боян Петров, Марко Презел, Пол Причард, Маркус Пухер, Иво Рабансер, Марек Раганович, Анджелика Райнер, Том Рандъл, Ермано Салватера, Щефан Зигрист, Марчин Томашевски – Йети, Никола Тондини, Кристиан Тромсдорф, Саймън Йетс, Барбара Цангерл, Маурицио Дзанола – Маноло.