В един и същи свят

Казвам се Рада. Нямам представа защо правя това. Може би… защото човек има нужда да чуе собствената си история, но казана на глас. Или защото, ако остане само в мен, ще ме смаже… Ще я разкажа такава, каквато беше – нелепа, глупава, грозна… трудна за вярване.

В едно горещо юлско утро Рада Захариева спира колата пред гробището на полузабравено градче. Не знае какво я е довело на това място, но не може да продължи. Не знае как да укроти мисълта си, че има избори, от които вече не може да избяга. Че е пожертвала семейство, кариера… В името на какво и кого?

Гробището си има име – Мушкатовото. А жената, която го стопанисва от половин век, се нарича Гела. Грижи се за всички, които пристигат тук, без значение дали са живи, или мъртви. Сега гледа Рада така сякаш я познава.

„В един и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив. Но той не е. Това е история за красота, надежда и за трудните решения, които трябва да вземем, за да останем себе си. Защото понякога са нужни само няколко крачки, за да се окаже, че между червените пътеки на властта и прашните алеи на едно гробище с името на цвете няма почти никакво разстояние.

„Без човещина няма спасение.“

Това изречение, скътано някъде там, в тъканта на тази красива, мъдра и завладяваща история, е туптящото сърце на „В един и същи свят“. Разказът те хваща от първата страница, за да те движи по няколко писти едновременно, да те развежда из места, съдби и характери. И неусетно, съвсем изведнъж, докато леко се носиш над повествованието, се оказваш в зловещата центрофуга на свръхмощните политически игри, които няма как да не променят завинаги човека, който си. Силна, многопластова книга, в края на която осъзнаваш колко си щастлив, че си просто едно обикновено, живо и чувстващо човешко същество. И дишаш дълбоко…

Мария Касимова-Моасе