Поезията на Мария Толин е хапеща и драскаща, своенравна и болезнена като… любовта.
„Крайна.
Грешна.
Безгрешна.
Любовта е поглъщаща, изцеждаща, превъплащаваща. Героинята е богиня и дявол, поклонница на сладострастието и утехата.
Книгата изобразява милостивата и безпощадна жена, която учи границите между любов и обсебване. В себе си намира отчаянието и силата да го потъпче, а в жертва на това знание, се поднася вътрешният ѝ мир.
От грешките и уроците се издълбават пороци във всеки поклонник, който се е подчинил.
Да изпаднеш в немилост никога не е било утеха…
Досега.“
Мая Николова
The information below is required for social login