В стаята, в която спиш

Стефания Панова разказва вълнуваща история за живота във всичките му нюанси и цветове - свободата, чудесата, красотата, но не пропуска и мъката и загубата.

Посвещава се на всички, които са загубили любим човек.

Това не е поредната любовна история, изпълнена с клишета. Това е история за малките и не до там малки неща... История за дома и приятелството, за раздялата, семейството, живота и смъртта. История за житейските уроци, които трябва да научим, за емоциите, които трябва да изпитаме и за хората, които никога няма да забравим. Понякога пътят, който сме поели, не ни отвежда там, където сме искали да отидем. Понякога, когато най-малко очакваме, се появява някой, който преобръща целия ни свят и просто ей така ни връща вярата в чудесата. И именно изненадите, които ни поднася животът, го правят толкова вълнуващ и непредсказуем.

"– Винаги съм се чудела как е възможно да продължиш с живота си, ако не можеш да загърбиш миналото?
– Просто трябва да пуснеш някои неща да си отидат и да позволиш на други да дойдат. Може да се окажат по-хубави.
– Но не те ли човърка, не искаш ли да знаеш?
– Понякога е по-добре да не знаеш, да оставиш нещата такива, каквито са.
– Толкова е лесно да го кажеш, но в действителност е доста по-трудно да го изпълниш.
– Никол, сърцето ти винаги ще се терзае за нещо, било то за миналото, настоящето или бъдещето. Не можеш да му заповядаш какво да чувства. Просто не се застоявай прекалено в миналото, защото ще те погълне като огромна яма, от която няма да можеш да се измъкнеш.
– Ти успя ли да го направиш? – попитах.
– Боря се с това всеки ден и съм здраво стъпил на земята. Каквото и да ми поднесе животът утре, съм благодарен, че имам днес. А днес не се връща, Никол. Така че живей днес, живей сега! И никога не се обръщай назад!"