Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разказва за безответната любов на богинята на любовта и красотата Венера към божествено красивия юноша Адонис, брониран за стрелите на Купидон, но не и за бивните на глигана, в който може би се e превъплътил ревнивият и войнствен бог Марс.
В нея има много сълзи, но няма сълзливост, има страст и еротика, но не и вулгарност, има изобилие от цветисти сравнения и метафори, но от тях стилът не натежава. Това е така, защото сребролъкият Аполон е надарил Барда от Стратфорд на Ейвън с божественото умение да оживотворява всичко до което се докосне перото му. Затова четиристотин години след смъртта му неговите стихове продължават да очароват любителите на изящната словесност.
The information below is required for social login