Всеки със своя цвят

Спомени за Виктор Пасков, Владимир Свинтила, Радой Ралин, Леа Иванова, Сашо Сладура и други.

Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. „Те са си такива” – обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка.
Убеден съм, че тези забавни отклонения на творците не са показност. По-скоро са необходимост да бъдеш обикновен. Творчеството често е свързано с уединение. И естрадният музикант, и комедийният актьор са овладявали занаята в самота. Това е неизбежен етап в тяхното развитие. А следващият етап на артиста е задъханото търсене на човешко присъствие.
Портретите в тази книга не са само на писатели, художници, музиканти с интересно присъствие. Техните особености бяха защитна реакция, за да опазят своята самоличност. Отделни хора с непокорството на своето въображение опазиха себе си, своята истинска същност. Заобиколиха официалния патос с иронична усмивка. Някои платиха за това висока цена.
М. С.