Тежка и мрачна поезия за семейството, когато то не е каквото трябва да бъде.
Eдна трудна за преглъщане книга – „Втора кожа“ от Катерина Стойкова. С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катя помества в поезията си темата за домашното насилие.
Бащата във „Втора кожа“ не е „мек като кадифе“ и „топъл като шоколад“, какъвто беше в сборника „Бащите не си отиват“. Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е.
Прочетете. Нека говорим.
The information below is required for social login