Забранен

Роман за трагичната съдба на поета Васил Стус, номиниран за Нобелова награда за литература през 1985 година, по препоръка на Хейнрих Бьол, и застигнат от смъртта малко по-късно при жестоки обстоятелства в наказателната колония на ГУЛАГ на една 47 годишна възраст.
Днес Стус е всеобщо признат за най-големия съвременен украински поет. През 2005 година е удостоен посмъртно със званието Герой на Украйна. Неговото име нови Донецкият национален университет.

Бивша докторантка, подготвила дисертация за живота и творчеството на Васил Стус, по стечение на обстоятелствата работи като медицинска сестра и получава предложение да се грижи за жена, страдаща от тежка болест. Оказва се, че в миналото тя е била полковник от КГБ, многократно се е срещала със Стус и е била свидетелка на последните му дни, когато той е излежавал поредна присъда в зловещо прочутия Перм-36. Нейните предсмъртни откровения са преплетени с епизоди от живота на поета сред обкръжението му от интелектуалци дисиденти и от престоя му в затвора, където негови братя по съдба са други инакомислещи, репресирани заради убежденията си.
Вълнуващ и потресаващ разказ за таланта, насилието над него и неукротимостта на духа.