Заветът, книга 2: Чистокръвни

„На света има два вида хора – онези, които седят около огъня и се взират в пламъците, и другите, които са запалили огъня.“

Има нужда, но има и съдба… Никак не е готино обаче да си осъден да се превърнеш в нещо като свръхестествен контакт на някого – особено след като „другото ти аз“ се появява навсякъде, където отидеш и ти. Сет следва Александрия неотлъчно по петите – в тренировъчната зала, пред класната ѝ стая, дори в спалнята ѝ - и това определено не й харесва. Връзката им обаче дава и някои предимства на Алекс – тя най-сетне се отървава от кошмарите, които я спохождат след преживяното с майка си. Но как се отразява тази връзка на забранените ѝ чувства към Ейдън? И какво би направил – и жертвал – той заради нея?

Когато деймони проникват в Завета и започват да нападат учениците, божествата изпращат на помощ фурии – по-нисши създания от тях, но притежаващи силата да изкореняват всякакви заплахи за Завета, за Аполиона... и за Алекс. Срещу тях се изправят зловещи чудовища, пиещи етер, и над Сет надвисва мистериозна заплаха – дали това означава гибелта на Алекс?

А когато боговете са замесени, някои решения не могат никога да бъдат отменени.