11,99 лв.

Жената на тридесет години

Оноре дьо Балзак
Ентусиаст
Наличен
Оценка 5.0 от 1 глас
11,99 лв.

Балзак познава женската душа и колко преломен е моментът на тридесетия рожден ден. Какво ще донесе той на героинята му?

"Жената на тридесет години" е роман, в който Оноре дьо Балзак вплита своите лични терзания и разкрива емоциите към две от най-значимите и близки на сърцето му дами.

Публикуван за пръв път през 1842 г. под номер 25 в „Сцени от личния живот“, той е посветен е на херцогиня Д’Арбантес и се състои от няколко отделни епизоди, излизали на различни дати и под различни заглавия, които са съответно заглавията на главите в окончателния му вариант.

Тази творба е посветена на жените и техните избори. Водеща е темата за брака и доколко щастието или нещастието в него са плод на темперамент, опит, самоконтрол, амбиция, обич или късмет.

Жули е интелигентна, чувствителна млада жена, която се омъжва за първия мъж, предизвикал нежни чувства у нея. Възраженията на нейния баща гласят: „Полковник Д’Егльомон е разглезен от родителите си, също както и ти си разглезена от майка си и мен. Може ли да има надежда, че ще се разберете, и двамата с различни характери, непримирими в тираничността си? Ще бъдеш или жертва, или тиран. И едната, и другата алтернатива носи еднакъв брой нещастия в живота на една жена“.

Балзак проследява бащиния завет през първите грешки на Жули; страданията, които се налага да понесе тя; възловия момент, когато навършва тридесет години; съдбовните за живота ѝ срещи и в старостта на една съгрешила майка.

Информация за "Жената на тридесет години"
Оноре дьо Балзак
За автора
Оноре дьо Балзак, роден на 20 Май 1799 г., в Тур, Франция. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Пише дълга поредица романи и разкази, които описват съвременното му френско общество.
Прекарва трудно детство, като в първите две години от живота си е отделен от семейството си и гледан от дойка. По-късно бива изпратен в интернат, където той не проявява ученолюбивост, за което бива наказван често. След като не успява да премине в по-горен клас, бива преместен в лицея Шарлеман в Париж. През 1814 г. цялото му семейство се премества в Париж. Майка му е трудно решена детето ѝ да завърши образованието, с което се заема лично. През 1816 г. Балзак завършва училище и записва право в Сорбоната. След като завършва образованието си, започва да работи в кантората на нотариус Виктор Пасе - не заради уменията му на юрист, а по-скоро поради факта, че Пасе е близък приятел на семейството на Балзак. 
 
По-късно той решава, че иска да бъде писател и наема една мансарда, където осъществява намерението си. В началото той не бива оценен като писател. Романите му не постигат никакъв успех, но въпреки това Балзак не се отказва от желанието си.