Животът пред теб

Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проституки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта.

Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си.

Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече доброта, съчувствие и великодушие, отколкото в богаташките квартали. „Животът е пред теб” – каква ирония и надежда…

Цялото повествование съдържа тънка социална критика, отражение на реални социални и политически събития от 70-те години на ХХ век, даже с предчувствия за онова, което е днес. Много явни и скрити препратки към свещените писания на християнството, юдаизма и исляма насочват към главната тема – както във всички свещени писания – любовта. Последните думи от книгата са „човек трябва да обича“, защото „може ли да живее без любов?“

Текстът е „страховито предизвикателство“, споделя преводачката Марина Франсоа, която прецизно го „връща“ към неговия изтънчен замисъл. Високо литературен и интелектуален стил, смесен с фалшиво детски и фалшиво гаменски и жаргонен изказ, в който има много явни и скрити цитати, препратки и намигвания. Героят Момо е на четиринайсет, но често говори „учено“ като писател, какъвто иска да стане, цитира по свой начин възрастните, от което произлизат комични, трагични и трагикомични ситуации. Разковничето е „балансът между прекалената литературност и прекалената жаргонност, в които всеки преводач на тази книга може лесно да изпадне“, споделя Марина Франсоа и цитира белгийския писател Жак Де Декер:

„С привидна невинност, която всъщност е най-висше постижение на изкуството, Ажар саботира системата на класическия френски език… Животът пред теб се чете, се вкусва дума по дума в състояние на очарование.“