Златното момче

Тринадесетгодишният Хабо винаги е бил различен – светли очи, жълта коса и бяла кожа. Не хубавата кафява кожа, която имат останалите от семейството му, нито пък бялата кожа на туристите. Хабо е странен и самотен. Баща му, неспособен да го приеме, изоставя семейството, а майка му едва го поглежда. Братята му и другите деца никога не го викат да играе с тях. Единствено сестра му Асу го обича. Но дори и тя не може да смекчи вината, която Хабо изпитва, когато семейството е принудено да напусне дома си в малкото танзанийско селце. Хабо и семейството му прекосяват Серенгети, за да намерят убежище в Муанза. Леля му с готовност ги приема в дома си, но когато вижда Хабо за първи път, тя започва да се страхува. Неочаквано Хабо вече има нова дума, с която да се назове: албинос. Но в Муанза убиват албиноси, защото се вярва, че части от тялото им носят късмет. Не след дълго Хабо бива преследван от един ужасяващ мъж с мачете. За да запази живота си, Хабо трябва да бяга, без да знае дали някога ще може да спре „Златното момче“ е трогателна и разтърсваща история за оцеляване и надежда.