В този поетичен диалог между Маргарита Петкова и Добромир Банев става дума за същото, с което се занимава почти цалата художествена литература от хилядолетия. Става дума за любов. Някои казват, че двамата са писали и нощем. Маргарита заявява категорично, че това не е вярно, че нощта е за спане и за други богоугодни неща и че през отсамната страна на Луната Добромир също е спал.
Стихотворенията и на двамата са излети на един дъх, но освен че като литературен род са поезия, те са и диалог, но всяко от тях има и самостоятелна стойност, събрани са заедно, но не са стихосбирка, имат драматургично развитие, но не са пиеса. Написани са от двама поети, които дори не се познават лично.
The information below is required for social login