Андроник

"Може би вътре в себе си, там, където никой не можеше да надзърне, той живееше като отшелник. Свободата беше илюзия навън, но вътре, там, където се раждаха и оформяха мислите, там беше необятно, безкрайно, абсолютно свободен."

"Коне препускат на ръба между брега и морето, от сушата ли са дошли или излизат от водата... Той стои на неподвижната земя, вътре в него стихиите се гонят, смесват и преобразуват. И все пак се учи да се задържа тук, подобен на втвърдения отвън и жив вътре в себе си камък. Да остава."

Анна Топалджикова е професор по „История на българския театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра, на театрална драматургия и на романите: „Ледовете“, „Отлитащото време - лъч светлина през обектива. Фотографската фамилия Карастоянови“, „Амарила не обича текила“.