Аз, грешницата

Има ли път към нормалното, след кошмар с грандиозни мащаби?

Диана Габровска е един от малкото млади хора, които решават да се върнат на родното си място и да заживеят там. След смъртта на родителите си тя се мести със семейството си обратно в Момин Проход. С ежедневните си грижи по двете ѝ деца и активният професионален живот, който тя води наравно със съпруга си, Диана наивно и без да знае докъде ще я доведе тази стъпка, решава да се кандидатира за кмет на Момин Проход.
В процеса на кампанията ѝ за кмет, в публичното пространство се появяват нейни голи снимки от личния архив на нея и съпруга ѝ. Недоброжелателни хора хакват личния ѝ компютър, за да я уязвят и, за да съсипят политическата ѝ кариера.
Защото най-лесно е да съсипеш една жена по този начин. Доста момичета са ставали жертва на подобен тип изнудване или публични атаки. Малко от тях обаче са се изправили публично пред тези атаки, а после са продължавали смело напред.
В първите седмици на публичното си унижение, докато цяла България я нарича с лоши имена и ѝ се подиграва ежедневно, Диана минава през тежка депресия и самоизолация. Политическата ѝ кариера е съсипана, семейството ѝ е унизено, децата ѝ са под стрес, бизнесът ѝ е в риск, целият град я сочи с пръст и обсъжда, паметта на родителите ѝ е осквернена. Диана плаче седмици наред. Тя плаче и до ден днешен, когато се сети за „онези дни“. Но не се предава и намира сили и начин да натрие носа на всички.

„Тук не става дума за десетки милиони жертви. Става дума за равнодушието, което смазва една съдба. Но и за силата да се изправиш, да продължиш, да се подиграеш и изиграеш съдбата, превръщайки унижението си в победа.“
Любен Дилов-син