Чужденецът

"Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам." Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда - роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. "Чужденецът" е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960 г.), носител на Нобелова награда за литература.

"В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. "Чужденецът" е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме."

Албер Камю

"Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето."

Жан Грьоние

"Чужденецът" е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда."

Жан-Пол Сартр

За автора:

Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници.

Баща му е убит в битката при Марна (1914) по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански произход.

През 1930 г. заболява от туберкулоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет.

Докато работи на различни места, успява да завърши философия в университета, като се дипломира с тезата "Плотин, Неоплатонизъм и Христианска мисъл"(1936).

През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска.

Той е редактор на вестник„Комба“("Combat") от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр.

След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години.

През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“ (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр.

През 1952 г. напуска работата си за ЮНЕСКО, след като ООН приема за член франкистка Испания.

През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в Източен Берлин от съветската армия.

През 1956 г. протестира срещу подобни действия в Полша и Унгария.

Със започването на Алжирската война през 1954 г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от „новия арабски империализъм“.

През 1957 г. му е присъдена Нобелова награда за литература.

Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960 г.