– Там, там! – каза той. – Гледайте! Гледайте! Всички отправиха погледите си към небето в посоката, която той така настойчиво сочеше. Черната точка видимо се уголемяваше. Това беше птица, която летеше на неизмерима височина. – Кондор – извика Паганел. – Да, кондор – отговори Гленарван. – Кой знае? Той се приближава! Спуска се! Да почакаме! На какво се надяваше Гленарван? Разсъдък ли губеше?...
Децата на Капитан Грант
Жул Верн
Труд
Ограничена наличност
Validate your login