Достопаметни дела и слова

HISTORIA MAGISTRA VITAE в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий МаксимТой не е сред първенците на римската проза. За това би могла да свидетелства и оскъдността на биографични данни за него. Точно може да бъде фиксирано времето на разцвета му - годините на управлението на Тиберий (14-37 г.). Сам в съчинението си съобщава за скромните си материални възможности и за благоразположението на видния Секст Помпей. Но оттук нататък няма сведения било за произхода (хипотетично свързван с рода на Валериите) и образованието му, било за живота и края му. Единственото сигурно свидетелство за неговата дейност остават "Девет книги достопаметни дела и слова", наръчник-компилация от исторически примери, предназначен за школите по красноречие и за улеснение на практикуващите оратори.Източници на историческия материал, използван не винаги съвсем точно и критично, са преди всичко Тит Ливий и Цицерон (споменати поименно само веднъж), Салустий, Помпей Трог, аналистите Целий Антипатер и Валерий Анциат, вероятно и съчиненията за римските древности на енциклопедиста Марк Теренций Барон, а и подобни сборници, съвременни или от близкото на автора минало, които не са достигнали до нас. Включването и на разкази за чужденци не е някаква находчива идея на Валерий Максим, а е влязла твърдо в историографската традиция още в предходния век най-ярко чрез биографичната поредица "Хебдомади" на споменатия Барон и биографиите на прочути мъже на Корнелий Непот.След неголемия предговор, който съчетава информация за целите на съчинението с комплименти към адресата на съчинението, принцепса Тиберий, композиционната линия се движи по низходяща градация с начало най-висшето отношение на човека - отношението към боговете, религиозността. Първа книга обединява примери за зачитане и незачитане на боговете, за лъжлива религиозност и за отхвърляне на чужди религиозни порядки, за птицегадания, поличби; знамения, съновидения, чудеса. Втората насочва към човешката общност - церемонии, задълженията и порядките на магистратите и съсловията по време на Републиката, военна наука и обичаи, завършвайки с отбелязване на величието на римляните, като един вид преход към трета книга. А тя, както и следващите я четири, фокусира върху човешкия характер - главно добродетели, изразени чрез постъпки и думи както на римляни (естествено преобладаващи), така и на представители на чужди народи: храброст, търпеливост, устойчивост, умереност, безкористност и въздържание, умение да се живее в бедност, почтителност, съпружеска любов, приятелство, щедрост, човечност и снизходителност, признателност, уважение към родителите, братска любов, любов към родината, бащина любов и нежност към децата, целомъдрие, строгост, справедливост, вярност в обществените отношения, вярност на жени към мъжете им и на роби към господарите им. Последната глава на шеста книга "За промените в характера или превратностите на съдбата" сякаш подсказва за част от темите в книга седма и осма - променливостта-щастие, но и несполуки, критични положения, очаквани и неочаквани завещания, забележителни публични и частни процеси, жени, осмелили се да се явят на форума като защитници на своя или обща кауза, хора, извършили простъпка, която са осъдили у другиго. Краят е все пак укрепен с положителни примери - за ползата от интелектуални занимания и от красноречието, за достойнството на живота след оттегляне от обществена дейност и на старостта, като последната глава е един вид списък на автори на велики дела.За разлика от предходните книги, в които негативните примери са разпръснати като контрастиращи пунктове сред далеч по-многобройните позитивни, деветата книга е посветена изцяло на пороци и недостойни постъпки: лукс, жестокост, гняв и омраза, сребролюбие, надменност и невъздържание, коварство, безразсъдност, отмъщение, безчестни дела и слова, измами и др.