Философията

" Майната му! Когато казвате Майната му, вие се освобождавате от нещо – нещо, което ви причинява болка. • Когато казвате Майната му, вие спирате да вършите нещо, което не ви е приятно, и започвате да правите това, което винаги сте искали; спирате да слушате околните и най-накрая започвате да слушате себе си. • Когато казвате Майната му, вие преставате да се тревожите и да искате и в крайна сметка сте невероятно щастливи да бъдете себе си и да живеете тук, в настоящия моментСледването на философията „Майната му” не изисква нито едно от следните неща: • молитви • пеене на мантри • медитиране • носене на сандали • развиване на убеждението, че си прав, а всички останали грешат • убиване на хора • носене на оранжево • отказ от любими занимания • спазване на правила • да се преструваш, че си щастлив, когато не си • да казваш „амин”, освен ако наистина не го искаш. А какво тогава включва? С много чувство за хумор, самоирония и духовити сравнения Джон Паркин ни предлага да възприемем една нова нагласа към т.нар. „проблеми” в живота. Да кажеш „Майната му” на работата си – обяснява той – не значи да я зарежеш, а да се освободиш от нуждата да бъдеш перфектен и да си позволиш да работиш толкова добре, колкото можеш. Да кажеш „Майната му” във връзката си, не значи да я прекратиш, а да престанеш да следиш всяка стъпка на човека до теб и да очакваш той да те прави щастлив във всеки един момент. И така е във всяка една област на живота. Всекидневието на съвременния човек, казва Паркин, е изпълнено с прекалено много смисъл. Като малки деца ние сме спонтанни – смеем се, когато ни е приятно, и плачем, когато ни боли. С времето обаче ние се научаваме да търсим удоволствието и да избягваме болката, а заедно с това все повече неща започват да придобиват смисъл. Колкото повече имаме нужда да бъдем приети от другите, толкова по-важно е за нас одобрението на околните. Колкото по-добри професионалисти искаме да бъдем, толквова по-значима е работата за нас. И т.н., и т.н. Докато в един момент животът ни не се изпълни с толкова смисъл, че забравяме да живеем и се вкопчваме във всяко едно от тези важни за нас неща. А вкопчването и смисълът, обобщава Паркин, са болка. Книгата му разкрива как бихме могли да кажем „Майната му” на всеки един проблем, на всичко, което ни тежи и обсебва ума ни – на одобрението на хората, на собствените си очаквания, на стреса в службата, на негодуванието, че партньорът и децата ни не са такива, каквито искаме да бъдат. Да живееш с чувство за хумор. Да придаваш по-малко значение на нещата. И да не се вземаш твърде насериозно – това са опорните точки на философията „Майната му”, която всеки един човек би могъл да следва. "