Последна четвърт на 14-ия век.
Младият флорентински граф Джанкарло ди Токо идва в столицата на Османската държава, която трескаво се готви за нахлуване в християнска Европа. Секретното му поръчение от Папството и могъщата банка Перуци е: сведения от сърцето на завоевателя. Младежът, образован и вещ по християнските достижения, печели доверието на османците, поканен е за лала (учител) на султанските синове, става и любовник на султанската племенница, а по-късно - господар на Подбалканския вакъф с името Карлъ бей.
Под екзотичната легенда (оскъдно подсказана от именития турколог проф. Бабингер) тече „глиненият животопис" на монаха Илия, потурчен с прозвището Али папаз.
Сякаш от недрата български излизат преданията за жертвата на „царица Тамара", за греховното завещание на Карлъ бей, за смелия разбойник Шейтан папаз, за прочутия заточеник в Родопския манастир патриарх Евтимий, за богомила Саво, мъдреца и учителя на Балканджи Йово, за позорната кончина на Баязид султан...
Животописът ,,Градината на Всевишния" е опит да се улови духът на времето, наречено в приписка от 14-ия век ,,страшно" и ,,личба божия". Авторът наднича в Страшното време на България - навечерието на пропадането ни във властта на османските турци и първите години на робството. Одисеята на животописа се начева след намирането на отломки от глинени плочи под развалините на Копсинската крепост, на които на старинен български е изписал своето житие монах Илия. Въображението на автора пламва - кой и какъв е бил Илия, кому и какво е искал да съобщи и каква е била връзката му с хората и събитията от Балкана. Текстът е плод на авторовото въображение, но то е захранено със свидетелства, съчинения, предания и песни и творчески е обходило ареала на българската трагедия..
Върни се горе и купи
Няма написани коментари - напиши първия коментар от тук.