Една пленяваща история, която няма да можете да оставите.
Почит към Мануел Ривас
Толкова близо до всекидневието, а така празнично.
Толкова уютно за ума и сърцето, а така непринудено и просторно.
Толкова мигове, а усещане за вечност, за зарейване във вечността.
Идеалното равновесие между вътре и вън – между пътищата в теб и пътищата на света, между каприз и крехкост.
В поетиката на Мануел Ривас има аристократична лекота. Има опиянение от битка. Неговият лирически аз потреперва единствено пред уязвимостта на красотата, в преклонението пред човека, напълно разтворен във вселената. Пред неунищожимата цивилизация.
Кой може да различи във вдъхновението на поета трагизъм от щастие? Колорит от ефир? Внимателният читател ще види под кротостта на метафорите как се разкършват силните им мускули. Ще види свободата в могъществото, изтънчеността в словесните експлозии на Ривас.
Колко е хубаво, че Ривас умее да бъде категоричен. И още по-хубаво, че след кажи-речи всяко стихотворение, изцяло обладани, гадаем какво ни е съобщило то – и така се сближаваме още повече със стихотворението, и го обикваме. Нови и нови вълни от смисъл ни учат да плуваме към него.
„Идвам от земя на корабокрушения”, ще ни отвърне Ривас. И стих по стих, всячески, ще отдалечава от нас войната, ще отблъсква Апокалипсиса. Но ще усещаме собственото му терзание. Здрачаването на ведростта. И надеждата му за взаимност – в купища поетически посвещения.
И обичта му.
Марин Бодаков
The information below is required for social login