Където някога вървяхме

 

Един от задължителните за четене романи от ХХI век. Макар че авторът оправя поглед назад, той разказва за събития и човешки съдби, които ни помагат да разберем кои сме ние и каква е посоката, която трябва да изберем в живота си. Това е сага за раждането на модерния човек, жаден за живот, преследващ мечти и търпящ разочарования. В сложни емоционални, социални и обществени перипетии са въвлечени няколко млади мъже и една огнена жена, с техните любови, страхове и горести. Някои от тях усещат гъдела на бунта и светотатството, но се подчиняват и правят онези избори, които се очакват от тях. Други открито се бунтуват. Преплитат се съдбите на богати наследници и бедняшки синове като Еку Видинг и Алу Каяндер, провокативната Луси Лилиейелм, която се противопоставя на тесните морални норми на своето време, Ивар Грандел, който живее с пламъка на каузата, в която вярва. Притежаващ интелектуална сила и изящност, романът преплита индивидуални съдби и значими обществени процеси по толкова убедителен начин, че сюжетът пулсира от живот. 

Шел Вестьо, отличил се като един от най-достойните продължители на великите реалисти на XIX и XX век в нашето съвремие, се движи непогрешимо в богаташките салони и в бедните стаички на работниците, в кръчмите и по тенискортовете, из столицата, завладяна от червените, и на вечеринките на висшата класа.

Това е красив, епичен и въздействащ роман, от който струи облагородяващата сила на литературата.

„Шел Вестьо пише с цялото си сърце. Героите му живеят. Той нашепва своя разказ плътно до ухото на читателя и човек слуша с притаен дъх. Скоро е съпричастен с всяка индивидуална съдба“ – твърди критикът Ингер Далман от в-к Sundsvalls Tidning.

Шел Вестьо (роден 1961 г.) е носител на най-големите литературни награди в Скандинавския север.