Кукувича прежда. Три книги

Трите книги в изданието са Перпетуум мобиле, Сбъркана хроника и Кукувича прежда.

„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче.
Другото е барут, кръвнина и... гилотини!”
Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък”, 1985 година

„Любов и тайна измяна, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически пристрастия се преплитат в напрегнатата и интересна фабула на повестта. Опрян на основното проучване на епохата, авторът пресъздава документалната автентичност с един непринуден разговорен стил, благодарение на който читателят съпреживява събитията.”
Христиана Василева, вестник „АБВ”, 4 август 1987

„„Кукувича прежда”, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове” на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествувателните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.”
„Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20. Januar 2013

И какво излезе?
Излезе, че трийсет години по-късно, почти колкото половин живот, времето беше летяло и беше завило страхотно в нощта! Моят личен и опитомен уроборос беше захапал опашката си.
Въобще имах усещането, че аз, седемдесетгодишният, редактирам себе си - трийсет-и-кусур годиншния.
Или обратното: трийсетгодишният реставрира нещо в седемдесетгодишния, знае ли човек?
Христо Карастоянов