Една невероятна история, която ще ви грабне още с началото.
Плът от левиатан на Чус Пато извиква двусмисленото, митично тяло на Левиатана, едновременно дракон и кит, поглъщащ хищник и постапокалиптично пиршество, представляващ машината на държавата и в същото време - нехуманната дива природа.
С богата чувствена образност, лингвистичният резерват на авторката освобождава птиците, горите и цветята от поетическа измислица и ги изпълва с неочаквани енергии. Научаваме се да мислим отвъд и въпреки лирическото себе, което е непрекъснато преправяно. Тези стихотворения предизвикват самите себе си на всеки ъгъл в търсене на неуловимото тяло на света, тяло, което не се побира нито в буквата, нито в езика, който я изговаря. Работата на поета, изповядва Пато, е нищо повече от пърформанс на невъзможното: с този акт думата е докарана до своите крайности и върната ни за нови употреби. Поезия, която пише гласа като чужда страна, докато кръжи между музиката и мисълта.
Зои Скоулдинг
С фрази-тежести така весели като птича светлина, проникваща през химерична глобална ротонда, деликатното съзерцаване на Пато на съществуващото и нищото, трепти и блещука. Всяко стихотворение тук е пътуване на светлината към затъмнението. Ако се привържеш твърде бързо към невероятната метафора, и се плъзнеш покрай пъргавите, стройни, крайни линии на Пато, ще забележиш къде нейното следващо видимо проблясване се приземява, кое езикът може и не може да прави. Аз бях обсебена от тези неравности на поетическия цикъл, които са носители едновременно на разкошна елегия и са призовка за отговорно присъствие.
Маргарет Кристакос
The information below is required for social login