Мъж и жена сътвори го

Дали човек само кове съдбата си или има някои ограничения, които не можем да преодолеем...

В навечерието на 63-тия си рожден ден Григор, пенсиониран компютърен специалист от армията, седи в широко кресло и се готви да приведе в изпълнение един смразяващ замисъл, чрез който да зачертае завинаги своето ненавиждано съществуване на мъж. Мизансценът е грижливо режисиран - горящи свещи, кичозна статуетка - копие на Венера Милоска, и ангелската музика на Stabat Mater от Перголези. До тях стоят комплект хирургични инструменти и обезболяващи средства. Героят собственоръчно анестезира ненавистната си "мъжественост" и прави решителен финален разрез, за да премахне тестисите си. За него те са основна пречка за превръщането на мъжкото му тяло в женско, чието бленувано естетическо съвършенство той отчаяно желае...

"Действието в романа е подчинено на силното трансперсонално желание на главния герой да стане жена. Звучи като джендър тема, но би било твърде елементарно съдържанието да се ограничи до пропаганда на джендър идеология. В романа се изследват много по-дълбоки човешки и ценностни категории. Водещ е архетиповият мотив за Търсенето на смисъла, за бунта, за отхвърляне на ограниченията, на общоприетите норми, изковани от Свръхаза, за да препречват Пътя към промяна, да възпират стремежа на дръзналите да потърсят нова гледна точка към себе си, към свързване с истинската си идентичност, която превръща колективния човек в индивид. Съчетанието на интуиция, мислене, усещания в разгръщане на различните линии в историята прави Владимир Симов освен добър психиатър и добър писател, който изящно възпроизвежда сложните вътрешни преживявания на героите, като ги облича в цветни въздействащи експресивни сюрреалистични описания с богат образен език и стил."
Валерия Дилова, юнгиански психотерапевт