Изданието включва пиесите:
- Никой не знае защо
- Гласове, птици, сънища
- Листопади на старческия приют
- Абсолютното престъпление
- Тълкуване на балканските сънища
Драматургията на Златанов е завръщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература.
Владимир Сабоурин
Златанов е усърдно и инатливо заседнал в една негативна аутопсия на заклещения между ченгеджийското минало и все така незапочващото настояще на свободата на уж новия човек, т.е. предприемача. Новият субект на прехода трябваше да е майстор/господар на самия себе си. Тези пиеси се ситуират и в хватката на застиналото настояще на скопения от автогосподарстването си човек; ако има някакъв обобщим и колективен субект, тук това е скопеният от сегашност идиот на собственото си бъдеще.
Станимир Панайотов
The information below is required for social login