Парадигми към една метафорология

Ханс Блуменберг т.нар. баща на метафорологията, е германски философ. Под значението на метафорологията той залага криещото се под метафорите и езиковото богатство, но само това, което е истинско.

Няма нищо по-силно от "голата истина"?
Плаши или обнадеждава "мощната истина"?
Съблазнява ли terra incognita, пък дори и въображаема?
Питали ли сте се защо тези метафори са "безсмъртни"?

Най-сетне за пръв път на български имаме книга - то от типа "представително резюме" или "въведение за начинаещи" - на един от най-оригиналните хуманитарни мислители на съвремието: Ханс Блумберг, автор на идеята за метафорология. Освен като път за изработване на културна история и теория, освен като възхитителен начин да се премахнат границите между философията, културология, литературна теория и прочее "дисциплини" на хуманитарните и социалните науки, тази позиция и тази книга са нов и различен прозорец за свеж въздух, ако се интересувате от собственото си мислене и себеосмисляне.

Съществуват „абсолютни метафори“, пише Блуменберг. Те не се преодоляват в движението към понятията, а са неизчерпаем ресурс за всяко мислене. Дали по този начин не се универсализира максимално фигуративното мислене, което иначе бива ограничавано до сферата на изкуството и най-много – до осмислящия го естетически и критически дискурс?

„Абсолютните метафори имат история… в един по-радикален смисъл от понятията, тъй като историческата промяна на една метафора разкрива метакинетиката на историческите смислови хоризонти… Метафорологията се стреми да достигне субструктурата на мисленето ... Същевременно цели да покаже с каква смелост духът изпреварва сам себе си в своите образи"