Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).
След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от Портал Култура.
Какъв е законът на писателя? – веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно.
Законът на писателя е такъв – и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего.
The information below is required for social login