Магазини
Любими
18,00 лв.

Разплата. История на Отон. Пратеничество в Констанитинопол

Лиудпранд Кремонски
Изток-Запад
Ограничена наличност
100%
18,00 лв.

SKU: 9786191526918

Преводач: Лиляна Симеонова

Тегло кг: 0.55

ISBN: 9786191526918

Автор: Лиудпранд Кремонски

Издателство: Изток-Запад

Език: Български

Брой страници: 336

Вид корица: Твърда

Година на издаване: 2015

Размер см: 15 x 22 см.

Можете да прочетете откъс от книгата:

Откъс

Трябва да ти се сложат по-тежки окови, че тези са много леки, за да престанеш да мислиш за императора.“ „Стига – извикал [Лъв]. – Стига. Самият аз съм император август Лъв, който в лош час напусна подобаващото му се място в палата.“ Надзирателят на затвора, като помислил, че онзи не казва истината, му отговорил: „Да не искаш да повярвам, че ти си императорът – мръсник като тебе, който прахосва състоянието си по проститутки? Понеже [образованието ти по астрология] е занемарено, ще ти дам урок. [...]: Марс е в триъгълник, Сатурн е с лице към Венера, Юпитер е в квадрат, Меркурий е неблагосклонен към тебе, Слънцето е кръгло, Луната е в нова фаза, зла участ те очаква.“ А императорът казал: „За да ти докажа, че казвам истината, щом подадат утринния сигнал, преди който не бихме посмели [да излезем], ела с мене в палата, за да видиш, че [тогава] предзнаменованията [на небесните тела] ще бъдат по-снизходителни към мене. Не видиш ли, че там ме смятат за император, убий ме. Да казвам, че аз съм императора, ако не съм такъв, е не по-малко престъпление от това да го убия. Ако наистина те е страх да не загазиш заради това, нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори, ако ти не бъдеш по-скоро възнаграден, отколкото наказан за тази работа.“ Накрая надзирателят на затвора повярвал [на Лъв VI] и щом утринният сигнал бил подаден, го придружил до палата. Когато пристигнал там с него, загубил ума и дума и не знаел къде да се дене от почуда, тъй като спътникът му бил посрещнат с всички признаци на обожание. Като гледал как всички сановници се разтичали, обсипвали [императора] с похвали, обожавали го, събули му сандалите и всячески се надпреварвали да му прислужват, на надзирателя му се искало да умре на място. „Сега поразмишлявай върху астрологията – рекъл му императорът – и ако отгатнеш правилно какво предвещава тя относно идването ти тук, ще докажеш, че наистина си вещ в тази наука. Преди това искам да попитам каква болест те сполетя, та си толкова пребледнял?“ Надзирателят отговорил: „Царицата на парките Клото сега престава да преде за мене, на Лахеза не ѝ се изтегля нишка, Атропа, най-жестоката от трите, с пръсти на хурката само чака присъдата на твое царско величество, за да дръпне нишките и да прекъсне моя живот. Причина за пребледнелия ми лик е това, че душата ми е слязла от главата в по-ниска част на тялото и е изтеглила със себе си кръвта.“ Усмихвайки се, императорът казал: „Вземи си обратно душата, вземи, а с нея приеми и два пъти по две литри злато. За мене не казвай нищо на никого, освен че съм се измъкнал.“ Като направил това, императорът разпоредил да му бъдат доведени стражите, които били пуснали задържания да си върви, както и другите, които го били бичували и затворили. Когато се явили, той им казал: „Докато стояхте на стража и охранявахте града, по някое време не попаднахте ли на някой крадец или развратник?“ Онези от тях, които били взели подкупа, отговорили, че не са видели нищо. Другите, които го били набили и изпратили в затвора, отговорили: „Despotia su i agia разпореди, щото ако стражите попаднат на някого, който скита из улиците по тъмно, те трябва веднага да го задържат, бичуват и поставят под охрана. Затова, подчинявайки се на заповедите ти, пресветли господарю, миналата нощ ние арестувахме едного, който беше тръгнал по бардаци, и след като го набихме с камшик, го затворихме, така че да можем да го изправим пред твое свещено величество.“ Тогава императорът казал: „Бързо, доведете го тук. На императорската ми власт се полага моментално подчинение.“ Те веднага се втурнали да доведат задържания. Като чули, че се е измъкнал, те се върнали в палата ни живи, ни умрели. Когато съобщили това на императора, той се разсъблякъл и им показал белезите от многото камшични удари: „Deute – казал той. – Mi diliasete. Човекът, когото бихте с камшик и за когото сега мислите, че е избягал от затвора, съм аз. Знам и наистина вярвам, че смятахте, че биете не императора, а врага на императора. Що се отнася до тези, които ме пуснаха да си вървя, мислейки, че не съм императорът, а разбойникът, който заплашва моя живот, мое величество не само желае, но и твърдо заповядва те да бъдат бити до смърт, прогонени от града и лишени от цялото си имущество. Вас, другите, възнаграждавам не само със свои собствени средства, но ви давам и имуществото на онези негодници.“ Ти, отче, ще можеш да оцениш колко мъдър се е показал [Лъв VI]. Оттогава насетне градът се охранявал при най-голяма бдителност, като дори в негово отсъствие стражите мислели за императора като за присъстващ. Също така е вярно, че на императора никога повече не му се наложило нощем да напуска палата, а стражите му били по-верни от всичко.

Дякон в столицата на Северноиталианското кралство Павия, а по-късно – епископ на Кремона, Лиудпранд бил не толкова църковник, колкото дипломат, изпълняващ деликатни мисии по поръка на светски владетели. Два пъти дори ходил в Константинопол. За това полезни му били познанията за Византия и съседните ? народи, придобити от баща му и пастрока му – дипломати, които също били пътували до византийската столица. В трите съчинения на Лиудпранд, включени в настоящото издание, историческите факти често са примесени с анекдоти, слухове и всякакви пикантерии из живота на западноевропейските владетели и аристократи, а също така из живота на византийските императори, та дори и на владетелите на съседна България. Авторът не се свени да описва и собствените си преживявания, да предава личните си впечатления, да дава израз на своите чувства. В думите му често прозира ирония и дори открит сарказъм, а горещият му латински темперамент го кара понякога да излиза извън рамките на добрия тон и да си служи с език, който едва ли би могъл да мине за благоприличен. Но дали заради умението си да разказва интересни истории, или заради изключителната си осведоменост, Лиудпранд е бил и си остава най-четеният италиански средновековен автор – от късния Х век до днес.

* Сроковете за доставка могат да бъдат удължени и по време на кампании, както и в зависимост от наличностите на поръчаните артикули.

Доставка до твой адрес
  • При теб до 3 работни дни
  • Цена за доставка с куриер - 4.90 лв.
  • Безплатна доставка (за поръчка над 49.80 лв.)
Доставка до офис на куриер
  • Цена за доставка до офис - 4.90 лв.
  • По-кратък срок за доставка
Доставка до магазин на Orange Center
  • Доставката до магазин е безплатна!

Онлайн магазин orangecenter.bg уверява своите клиенти, че съгласно чл. 55, ал.1 от Закона за защита на потребителите, имат правото да се откажат / или заменят получена от тях стока в срок от 14 (четиринадесет) работни дни от датата на получаване на стоката САМО при условие, че продукта е:

- в оригиналният си вид и качествени характеристики, със запазена оригинална опаковка и етикет, като не се счита за повредена опаковката, цялостта на която е била нарушена по начин, единствено позволяващ отделянето й от стоката.

- без следи от употреба (скъсване, надраскване, счупване или други повреди), както и няма други повреди, причинени от неправилна употреба.

Повече информация за връщане и замяна на стока ще намерите тук.

Остави коментар

Не е необходимо да имате създаден профил, за да оставите коментар


За автора

Лиудпранд Кремонски

Лиудпранд Кремонски

Всички книги на автора

Няма добавена информация