Книгата е сбор от разкази на Людмил Станев.
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои".
"За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по образеца на Аристофан, и смешен като у братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън, взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите дадаистични, своите сюрреалистични и изобщо своите авангардистични възможности."
Младен Влашки
"Людмил Станев разказва едни малки истории за малки хора – често със сърца, по-големи от телата им, разказва за промяната в света в последните десетилетия, която някъде обръща всичко с главата надолу, а другаде едва-що се забелязва. В писането му ще усетите как работи истинският, инстинктивният талант – с няколко нахвърляни за мигове думи всеки разказ става уютно местенце, където човек да седне и да се прекара малко броени минути спокойствие."
Христо Блажев, "Книголандия"
"Тези истории не са смешни. Не по начина, по който са смешни "Мисия Лондон" или "Английският съсед". Не са и тъжни, както е тъжен Георги Господинов. Най-истинската дума за тях е, че са "истински". Особено тези от лекарската практика на Станев (прекарал няколко години във варненската спешна помощ) – те ме карат да искам да подаря книгата на всичките си познати лекари. Защото те най-бързо ще усетят емоцията, добре зашифрована в пластовете самоирония и горчива насмешка. В разказите от "Рязко" има едно небивало, неповторимо уважение и преклонение към Живота, на което са способни само писателите и лекарите."
Милена Ташева, "Аз чета".
The information below is required for social login