ПРЕЛЮДИЯ В ДОМА НА МЪРТВИТЕ
Мъжът следва пътя си във ВЕЧЕРТА на своята Хилядна година в Дома на мъртвите. Ако можехте да огледате огромната зала, през която той върви, нямаше да видите нищо. Тя е прекалено тъмна, за да послужат очите.
В това мрачно време ще го наречем просто „мъжа“.
Има две причини, за да постъпим така.
Първата е, че той отговаря на общото и общоприетото описание на същество от немодифициран модел на човек от мъжки пол, а именно: върви изправен, палците му противостоят на другите пръсти и той притежава останалите типични белези на себеподобните си. Втората причина е, че някога името му било отнето.
Няма смисъл да бъдем по-обстойни на този етап.
В дясната си ръка мъжът носи жезъла на своя Господар, който го води в тъмнината. Притегля го ту в една, ту в друга посока. Жезълът изгаря ръката му, пръстите и противостоящия им палец, ако кракът му се отклони само на една крачка от предопределения път.
Когато мъжът стига до някакво място посред тъмнината, той изкачва седем стъпала до каменен подиум и леко почуква три пъти по него с жезъла.
Появява се съвсем слаба и мъждива оранжева светлина, която се скупчва в ъглите. Тя очертава краищата на огромната, отчасти изпълнена зала.
Той обръща жезъла и го завърта в някаква вдлъбнатина в камъка.
Ако имахте уши в тази зала, щяхте да чуете нещо като шум от хвърчащи насекоми, които обикалят около вас, отдалечават се и се връщат.
Единствено мъжът ги чува. Тук има повече от две хиляди души, но всички те са мъртви.
Те се появяват в просветващи правоъгълници, очертани по пода; появяват се бездиханни и немигащи, положени хоризонтално върху невидими отворени катафалки на височина от два фута, като одеждите и кожите им са във всички цветове, а телата им са на всякаква възраст. Ето че някои са с крила, а други имат опашки; някъде се виждат рога, а другаде — дълги нокти на хищни птици. Известна част от тях разполагат с всичко споменато, в някои са вградени машинни части, а при други липсват. Мнозина изглеждат като мъжа, защото са немодифицирани.
Мъжът носи жълти панталони и риза без ръкави със същия цвят. Коланът и наметалото му са черни. Застанал е до светлеещия жезъл на своя Господар и гледа мъртвите под себе си.
— Станете! — извиква той. — Всички вие!
Думите му се смесват с жуженето във въздуха и се повтарят отново и отново, но не като ехото, което заглъхва, а са постоянно и периодично повтарящи се като звъна на електрически алармен сигнал.
Въздухът се изпълва със суматоха. Чува се пъшкане и скърцане на крехки стави, след което започва движение.
С шумолене, прищракване и разтриване те се надигат, а след това се изправят.
После движенията и звуците стихват, а те застават като незапалени свещи до откритите си гробове.
Мъжът слиза от подиума, спира за миг пред него, след което казва:
— Следвайте ме!
И тръгва обратно по пътя, по който е дошъл, като оставя жезъла на своя Господар да вибрира в сивия въздух.
По пътя си стига до една жена, която е висока, златна и самоубийца. Той гледа в невиждащите й очи и пита: „Познаваш ли ме?“ Оранжевите устни, мъртвите устни, сухите устни помръдват и тя пошепва: „Не.“ А той продължава да гледа и пита: „Познавала ли си ме?“ Думите му не спират да звънтят във въздуха, докато тя отново казва: „Не“ и той я отминава.
Пита двама други — мъж, който отдавна е бил стар и в лявата му китка е вграден часовник, както и едно черно джудже с рога, копита и козя опашка. И двамата казват: „Не“, а после го последват извън огромната зала, за да влязат в друга, под чийто каменен под лежат още мнозина, които всъщност не вярват, че ще бъдат повикани да излязат за неговата Вечер на Хилядната му година в Дома на мъртвите.
Мъжът ги води. Той води мъртвите, които е призовал и върнал към движение, а те го следват. Следват го през коридори, галерии и зали, нагоре по широки и прави стълби и надолу по тесни и вити стълби, докато най-сетне стигат до голямата Зала в Дома на мъртвите, където неговият Господар се разпорежда в своя съд.
Той седи на черен трон от полиран камък, а от лявата и дясната му страна има метални гърнета с огън. На всяка от двестата колони, наредени в редици в неговата голяма Зала, свети и примигва по един факел, пушекът от който, пронизан от искри, се вие и кълби нагоре, за да стане най-сетне сива част от диплещия се облак, изцяло покриващ тавана.
Той не помръдва, а гледа мъжа, приближаващ през Залата с пет хиляди мъртви зад себе си, и червените му очи се спират върху него, когато мъжът излиза напред. Мъжът се просва в краката му и не помръдва, докато не чува за себе си следното:
— Можеш да ме поздравиш и да станеш.
Всяка от дрезгавите думи е като остро пробождане посред едно ясно доловимо издишване.
— Привет, Анубис[4], Господарю на Дома на мъртвите! — казва мъжът и се изправя.
Анубис навежда малко черната си муцуна и кучешките му зъби белеят в нея. Езикът му като червена светкавица се стрелва напред и се прибира обратно в устата му. После се изправя и сенките плъзват надолу по неговото голо тяло с човешки форми.
Той повдига лявата си ръка й жужащият звук изпълва Залата и разнася думите му посред играещата светлина и пушека:
— Вие, които сте мъртви — казва той, — ще се забавлявате тази вечер за мое удоволствие. Храна и вино ще минават през мъртвите ви уста, но няма да долавяте вкуса им. Мъртвите ви стомаси ще ги задържат в себе си, докато вашите мъртви нозе ще отмерват такта на танца. Мъртвите ви устни ще изричат думи, които не ще имат никакво значение за вас, и вие ще се прегръщате един друг без удоволствие. Ще пеете за мен, ако го поискам. И отново ще легнете по местата си, когато аз поискам.
Повдига дясната си ръка.
— Нека пирът да започне — казва той и плясва двете си ръце.
Тогава измежду колоните се плъзват напред маси, отрупани с храна и с питие, а във въздуха се разнася музика.
Мъртвите се размърдват, за да изпълнят думите му.
— Можеш да се присъединиш към тях — казва Анубис на мъжа и отново се намества на трона си.
Мъжът отива до най-близката маса, хапва малко и пие чаша вино. Мъртвите танцуват около него, но той не танцува с тях. Те вдигат шум, който се състои от думи без значение, но той не ги слуша. Налива си втора чаша вино, а очите на Анубис се спират върху него, докато го пие. Налива си трета и я държи в ръцете си, после отпива глътка и се вглежда в чашата.
Колко време е изминало, той не може да каже, когато Анубис изрича:
— Прислужнико!
Той се изправя и се обръща.
— Приближи! — казва Анубис и той го прави.
"Зелазни пише за науката като за магия, а за магията - като за наука..."
Ню Йорк Таймс
Несравнимият Роджър Зелазни, автор на над 50 книги и многократен носител на наградите "Хюго" и "Небюла", е сред най-почитаните имена в научната фантастика. "Създания от светлина и мрак" е написана със страхотен размах на въображението, остроумие и дързък гений, които поставят Зелазни сред легендарните майстори в жанра.
"Никой не умее да вдъхва на митовете повече реалност и ценност от Роджър Зелазни!"
Нийл Геймън
"Смайваща приказка, наситена с митология и въображение, в която Зелазни майсторски вдъхва нов живот на египетските богове."
The information below is required for social login