Никола Мавродинов (1904–1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928 г. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Автор на многобройни съчинения, сред които по-важните са:
- Гробница от IV в.сл.Хр. в Пловдив (1926)- Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. (1931)- Външната украса на старобългарските църкви (1934)- Проучвания върху старобългарското изкуство (1936)- Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония (1942)- Боянската църква и нейните стенописи (1943)- Старобългарската живопис (1946)- Новата българска живопис... (1947)- Обща история на изкуството (1950)- Византийската архитектура (1955)- Връзките между българското и руското изкуство (1955)- Изкуството на Българското възраждане (1957)- Боянската църква. Архитектура и стенописи (1972) Книгата съдържа 350 илюстрации.
Няма написани коментари - напиши първия коментар от тук.