Цирцея

Нимфа, богиня или невеста, Цирцея вероятно е всичко това. Необикновената история, вдъхновена от митологията, оживява през погледа на Маделин Милър.

В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете – не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила – силата на магьосничеството.

Ужасен от способностите ѝ, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата ѝ се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.

Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което ѝ е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

– Как чувстваш божествеността си?
– В смисъл?
– Аз например чувствам моята като водопад, който се лее бистър чак до каменното си подножие.
На свой ред казах, че отъждествявам божествеността си с бриз сред зъбери или с грачещ в гнездото си гларус.
– Говориш така, тъй като се влияеш от моя отговор. Кажи ми какво усещаш дълбоко в себе си.
Затворих очи. Ако бях смъртна, щях да чуя биенето на сърцето си. Но кръвта тече лениво във вените на боговете и не чух нищо. Не исках да го разочаровам и притиснах ръка до сърцето си. Най-сетне долових тихо туптене и казах:
– Чувствам се като черупка.
– На мида или на раковина?
– На раковина.
– И какво има в черупката?
– Нищо. Въздух.
– Това са две различни неща. Нищото е нищо, а въздухът изпълва дъха, живота, духа и думите. Всичко!