Чук за вещици

‌Заглавието на романа е заимствано от трактата по демонология Malleus maleficarum, публикуван през 1487 г. и служил почти два века като ръководство за инквизиторите в съдебните процеси срещу вещиците. Към този зловещ документ се придържа и адвокатът Боблиг от Еделщат, който в края на ХVІІ в. пристига във владенията на знатния род Жеротин, за да разследва и съди лицата, обвинени в черна магия.

Възползвайки се от прегрешението на една стара просякиня, набедена в оскверняване на светото причастие, този алчен и морално пропаднал човек инсценира серия от публични процеси, в които въвлича мнозина уважавани, почтени и най-вече заможни граждани. Служейки си с изнудване и мъчения, изтръгва самопризнания, праща осъдените на клада и забогатява от конфискуваното им имущество...

Романът на Каплицки е трогателен разказ за разбитите съдби на безпомощните жертви на своеволието и насилието. През 1969 г. известният чешки режисьор Отокар Вавра създава едноименния филм, който се радва на изключителен интерес. Както в романа, така и в екранизацията му се прави алюзия за политическите процеси от 50-те години срещу всеки, осмелил се да се противопостави на мракобесието.

Вацлав Каплицки (1895–1982) е чешки белетрист, издател и поет, популярен най-вече като автор на исторически романи. Завършва образованието си в Табор през 1914 г. Участва в Първата световна война, където два пъти попада в плен. От 1922 до 1950 г. работи в редица издателства, първоначално като сътрудник, а впоследствие като редактор и издател. Пише за различни вестници и основава списание „Покрок“ („Напредък“). Активно участва и в политическия живот. От 1950 г. нататък се отдава изцяло на творческа дейност. Бил е член на Съюза на писателите в Чехословакия.