Хлебарка

Вълнуваща книга от канадския автор Рауи Хадж.

„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „Играта на Де Ниро“. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, прекарвано в задимени кафенета, където всеки посетител има своя история; и из замръзналите нощни улици на Монреал – там крадецът е винаги на ръба на оцеляването, представяйки си, че е хлебарка, която се промъква в живота на своите охолни съграждани, умишлено слепи за живота наоколо.

"Влюбен съм в Шорей. Вече нямам вяра на чувствата си. Не съм живял с жена, нито съм ухажвал някоя както трябва. И често съм се чудел на желанието си да прелъстявам и притежавам всичко от женски пол, което се изпречва на пътя ми. Видя ли жена, усещам как зъбите ми изтъняват, стават по-дълги, по-остри. Гърбът ми се извива и на челото ми израстват две антени, които се полюшват във въздуха, петимни за внимание. Искам да запълзя под краката на жените, които срещам и отдолу да се възхищавам на стройните им бедра, на деликатните им глезени. Чувствам се и отвратен - не смутен, а отвратен - от слизести чувства на лукавство и възбуда. Връхлита ме странна смесица от емоции и инстинкти, която ме кара да пристъпвам към тия жени както гърбушко към ученички. Май е време отново да посетя моята психотерапевтка, защото напоследък това чувство ми тежи. Въпреки че желанието започна да ме спохожда дори в нейно присъствие. Последния път, когато я видях как се смее с един от колегите си, осъзнах, че тя също е жена..."