15,00 лв.

Кой запали Москва през 1812 г.

Д-р Ганчо Ценов
15,00 лв.

За пожара в Москва през 1812 година са изказани различни мнения. Господстващото е онова, от официалния Наполеонов бюлетин от това време, че граф Ростопчин, тогавашният военен управител на Москва, е наредил изпепеляването на Москва. На същото мнение са всички френски, немски и по-голямата част от руските исторически писатели. Бюлетин номер 20 от 17 септември 1812 на Великата армия представя следното: "300 до 400 разбойници запалиха града на 500 места едновременно по поръка на губернатора Ростопчин".
Срещу това граф Ростопчин публикува през 1823 година в Париж една брошура, в която той настоятелно отрича да е причинил какъвто и да е пожар в Москва. Тази брошура обаче не успя да промени общото мнение тогава. Това вярване до такава степен се беше вкоренило, че на опита да се обори се гледаше като на кокетно позиране. „Ростопчин отрече дръзко, разбира се, всичко в публикацията си през 1822 в Париж, „Истината за опожаряването на Москва“, обаче още тогава всеки се надсмиваше на този брутален позьор заради опита му да заблуди света.

Информация за "Кой запали Москва през 1812 г."
  • SKU 9786197444049
  • Преводач Николай Иванов Колев
  • Тегло кг 0.181
  • ISBN 9786197444049
  • Автор Д-р Ганчо Ценов
  • Издателство Гута-Н
  • Език Български
  • Брой страници 128
  • Вид корица Мека
  • Година на издаване 2018
  • Националност автор България
  • Размер см 14 x 21 см.
Д-р Ганчо Ценов
За автора

Д-р Ганчо Ценов е български историк и учен, работил в областта на българската история през Късната Античност и Ранното Средновековие, той е основоположник на теорията за произхода на българския народ. Формирането му идва от смесването на главно хуно-българи и гото-гети. Произхода на тези две групи, според него идва от стари трако-илири и келто-скити, които в историческо време са били автохтонни европейски народи от Херодовата Скития. Той смята, че Волжка България и средновековните тюркоезични волжки българи не са съществували. Заради тези свои теории Ценов не е приет в българските академични среди. Кандидатурата му за доцент по история в Софийски университет е отхвърлена. Той се установява в Германия, където остава до края на живота си. Книгите му са били забранени в България между 1944г. и 1990г.