Неща, места и хора

Този предговор има тежката задача да обясни на любезния читател и главно - на самия автор, защо един художнике решил да издава книга. Много вероятно суетата, която рано или кьсно обхваща човек, особено когато е поживял над петдесетина години и всичките - в т.нар. интересно време, би могла да бъде двигател на такова самонадеяно предприятие. А може би е модата да се издават в наши дни всякакви текстове, есета и мемоари от още по-всякакви персони - от политици, през интелектуалци, до дара с твърде екзотични занимания.Усещането, че всяко усилие е безсмислено и на вятъра, ако не е документирано в книга, се е наложило днес категорично.Този особен предмет, който чрез самия си вид превръща съдържанието си в заслужаващо да пребъде 6 историята независимо от неговите качества. Наистина книгата магнетично привлича амбициите, като ги деформира в една от най-големите иронии на нашето време. Даже хора, които не четат, започнаха да пишат. Като в стария съветски виц за чукчата, който не бил читател, а писател. Всичко казано дотук е почти автогол за автора, който даже не е и писател. И Въпреки всичко има натрупани думи, има поучителни истории, има срещи и спомени, които рано или късно започват да търсят своята аудитория. Защото аворът иска да бъде сигурен, че Всичко тоВа се е случило, и поради това поема отговорността да го публикува. Думите и понятията, парадоксално за своята природа, се оказват по-популярни и разбираеми от образните метафори и многосмислови материални внушения на пластичните изкуства. И сигурно затова всички художници са оставили текстове, с които са се опитали да отговорят на вечния, „досаден" и „лаишки" Въпрос, който тегне като дамоклиев меч над главите им - какво искаш да кажеш с тази картина?

Да, тази книга, този сборник от разнообразни по време и характер текстове е опит на автора да отговори на този основен въпрос.

Андрей Даниел