Понякога в главата на мама бушува буря: говори на висок глас и със стиснати зъби. Друг път е облачно и навъсено, чак забравя закуската. Закъсняваме за рождените дни. Но понякога сияе дъга в главата на мама! Тогава тя пее в колата и ме обсипва с целувки. Зная, че и в моята глава понякога има гръмотевици и светкавици. Понякога е облачно, а друг път сияе дъга.
Това е история за емоциите, които понякога усещаме. Те не са страшни, когато знаем, че са част от живота – и моя, и на мама.
The information below is required for social login