Три книги от български автори в промо пакет:
Най-честните мошеници на света
Светът е пълен с мошеници, наивници, красавици, полицаи, вируси, антибиотици, фалшиви дипломи, съмнителни професори, струнни музикални инструменти, подсладители, хамбургери и не на последно място – китайци. Когато смесим всички тези елементи на единица площ, се получава една смехотворна сплав, която е в състояние да разбие всяко мрачно настроение, необяснима тъга и темерутство в начален стадий. Хумористичният разказ е ключът, който отваря доброто настроение и желанието за общуване. Носете този ключ в джоба си, той все някога ще ви потрябва.
Книгата е много добре приета в Германия, където стилистичното майсторство на автора е високо оценено.
Съвсем скоро се очаква на голям екран да излезе и едноименният филм по романа под режисурата на Захари Паунов и с актьорското участие на Валери
Йорданов, Стефка Янорова, Любомир Бъчваров и Иван Ранков.
Краят на 90-те. Краят на миналия век. Които са и край на хилядолетието. Един все още млад мъж – музикантът Ангел, решава да напусне отчаяната си родина, наречена България. И да емигрира, както правят повечето му приятели и сънародници. Иска да замине при сестра си в Париж, но са му необходими пари – бързо и немалко. Решава да влезе като „муле“ в случайно изпаднала сделка с наркотици – нещо, което никога не е правил досега. Следва провал, мафиотска престрелка и бягство. Загубвайки всичко и лишен от избор, Ангел предпочита да се покрие за известно време. Попада в гората сред компания от екзотични аутсайдери – производители на дървени въглища, живеещи по собствени правила – странни, но справедливи и приети от всички тях. Редът в групата им обаче бива нарушен след появата на Ангел. Едно бавноразвиващо се момче, наричано от всички Омбре, става най-близкият му приятел. Докъде може да стигне едно подобно приятелство и кой е виновен от десетки години насам младите хора все да искат да емигрират от България?
Емил Тонев гради обаятелен образ на едно чисто същество, в чиято душа няма и помен от омраза. „Омбре“ е една прекрасна история за надеждата, любовта и жаждата за живот на едно дете, стоящо в противовес на царуващото насилие, упадък и безверие в страната, в която е имало лошия шанс да се роди.
Любезни хора
Много въздухари има в литературата, но литературно произведение само от въздух не ще намерите другаде, освен в тая книга. Най-напред авторът смяташе, че е постигнал рекорд с епиграма само от една сричка:
Подобрява се положението
на главатар от населението.
Макар че тук от автора е само сричката „тар”, отказаха да я включат в Книгата на Гинес. Авторът се принуди да напише още по-къса:
България цяла сега вази гледа,
България цяла все гавази гледа.
От автора бе само буквата „в”, но ония пак не я признаха за рекорд. Вече нямаше накъде. Трябваше да се напише епиграма само от въздух:
Ние живеем в страни,
които живеят встрани.
Нямаше къде да ходят, след като от автора имаме само един празен интервал, включен в последната дума на епиграмата. Но за да не се хваща пак на евентуални въртели от страна на Книгата на Гинес, всичките си опити авторът включи в тая собствена книга.
Марко Ганчев
The information below is required for social login