Quo Vadis

Quo Vadis” (1896) е класически роман, емблематичен за творчеството на Сенкевич. В него реконструирането на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана и е един от най-четените през XX век.

Мълчанието продължи дълго, след което в тишината се чуха прекъсваните от хълцане думи на стареца: "Quo vadis, Domine?..."
Назарий не чу отговора, но до ушите на Петър стигна тъжен и благ глас, който каза: "Когато ти напускаш народа ми, аз отивам в Рим, за да ме разпнат за втори път."

За автора: 

Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска (областта Подлаше) в обедняло шляхтишко (дребноблагородническо) семейство. Постъпва в гимназия във Варшава(1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица (1866-1869), впоследствие превърнато в руски университет. За да се издържа, същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.

Дебютира в печата още през 1869 г. с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. (“Хуморески от чантата на Ворошило”, “Напразно”). От 1872 до 1887 Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874-75 г. става съсобственик на позитивистичния двуседмичник “Нива” , а по-късно работи като редактор в консервативния вестник “Слово” (1882-1887).

В романовата трилогия “С огън и меч” (1884), “Потоп” (1886) и “Пан Володиовски” (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия.

Във всеки от трите романа наред с фикционалните персонажи е обрисуван и конкретен национален герой (Йереми Вишньовецки, Стефан Чарнецки, Ян Собески).

Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896).

Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана.

За шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.

В началото на 20 век Сенкевич замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само “На полето на славата” (1906).

Известната у нас като “Стас и Нели” детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие “През пустини и джунгли” (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение...

През 1905 г. му е присъдена Нобелова награда за литература, но далеч не спира дотук: Сенкевич става почетен доктор на Ягелонския (1900) и на Лвовския университет (1911), член на Краковската академия на науките (1893), на Варшавското научно дружество (1907), на Царската академия на науките в Петербург (1896), на Чешката академия в Прага (1900) и на Сръбската академия на науките (1906), както и почетен гражданин на Лвов (1902).

От избухването на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата “Свети Ян”.