Разказ на един корабокрушенец

В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник „Еспектадор“ за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител „Калдас“, докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище Картахена и цялата колумбийска преса гръмва, че той е претърпял корабокрушение, причинено от морска буря, и са загинали осмина моряци. Национална трагедия с осем човешки жертви.

Обаче има някои подробности. Едната е, че по това време в Колумбия властва военна диктатура, командвана от президента Густаво Рохас Пиниля, която е наложила строга цензура върху всички вестници и за опозиционните като „Еспектадор“ Гарсия Маркес казва: „… бяха изправени пред всекидневния проблем да изнамират и да залъгват читателите с какви ли не вести, но без политически намеци.“

Друга важна подробност е, че загиналите моряци не са осем, а седем. Един е оцелял. Той се казва Луис Алехандро Веласко и след като е бил отвлечен за няколко седмици от военните в някаква военноморска болница, се появява в „Еспектадор“ и иска да разкаже истината за корабокрушението и за своите десетдневни приключения в морето, чак докато е намерен полумъртъв на един пуст колумбийски плаж.

Разказът на Веласко е публикуван в 14 последователни броя на „Еспектадор“ и вестникът удвоява тиража си. Поредицата от взаимносвързани репортажи става сензация. Правителството е неуместно да реагира веднага, малко по-късно обаче Веласко е уволнен от военноморските сили, вестникът е закрит, а Гарсия Маркес, за да остане жив, си потърсва работа в Европа, и по-точно в Париж, докато нещата се уталожат.