Река Усумасинта не е дестинация, към която човек потегля просто така. Не и през 60-те години на миналия век, когато в нея бродят огромни алигатори, а джунглата наоколо е диво място, обитавано от ягуари и повече от десет вида отровни змии. Разположена на границата на Мексико и Гватемала, тя се извива в продължение на 1000 километра, преди да се влее в Мексиканския залив. Опитите за изследването ѝ започват още в края на XIX век, но първият и единствен засега, който успява да преплава Усумасинта по цялото й протежение, е българинът Димитър Кръстев (1920 – 2013). Той прави това през далечната 1968 г.
Роден в Долна баня през 1920 г., Димитър Кръстев е запленен от света на индианците още като дете, когато прочита историческия роман „Последният мохикан“ на американския писател Джеймс Фенимор Купър. По време на Втората световна война е мобилизиран в армията, а след нея постъпва със стипендия в Художествената академия в София, където е студент на изтъкнатите български художници Борис Митов, Илия Бешков и Николай Райнов. През 1947 г. Кръстев печели конкурс за най-добра рисунка и с парите от него заминава за Америка. След години работа като илюстратор от 9 до 17, се отдава на приключенията, като с четки, бои, камера и фотоапарат се отправя на повече от десет експедиции в джунглите на Мексико, където рисува серия от портрети на местните лакандони – около 200 на брой индианци, смятани за потомци на древните маи. От 1966 г. е член на нюйоркския The Explorers Club „в компанията“ на легендарни изследователи, като Руал Амундсен, Чарлз Линдберг и Едмънд Хилари.
„Реката на свещената маймуна“ е първата му книга, издадена през 1970 г. на английски език. Българското издание е реализирано с финансовата подкрепа на програма „Помощ за книгата” на Министерството на културата за 2019 година.
The information below is required for social login